Инициативата „Европейска столица на културата“ е престижно отличие, което се присъжда ежегодно на градове в рамките на Европейския съюз (ЕС) и извън него.
Пръвоначално стартира през 1985 година от министъра на културата на Гърция, Мелина Меркури, и нейния френски колега, Жак Ланг, с цел да отпразнува богатството и разнообразието на европейските култури, да насърчи чувството за европейско гражданство и да подчертае културните връзки, които свързват европейците.
Процес на номинация и избор
Процесът на избор за Европейска столица на културата е строг и конкурентен, започващ шест години преди самото събитие. Той се състои от два основни етапа: предварителен подбор и избор.
Градовете кандидатстват за титлата на национално ниво, като процесът се координира от националните министерства на културата.
Кандидатите трябва да представят подробни програми, които отразяват културното разнообразие и европейските ценности.
По време на фазата на предварителен подбор се съставя кратък списък на кандидатите. Окончателният избор се извършва около девет месеца по-късно, като избраният град официално се определя от съответната държава членка.
Изборът се базира на културна програма, която трябва да има силно европейско измерение, да насърчава участието и активното включване на жителите на града, общностите и заинтересованите страни, и да допринася за дългосрочното развитие на града и неговия регион.
Критериите за избор се фокусират върху дългосрочните ефекти от културното развитие на съответния град и регион, като двата най-важни критерия са „Европейското измерение“ и „Градът и гражданите“. Европейската комисия управлява титлата, а всяка година Съветът на Европейския съюз официално определя Европейските столици на културата.
Въздействие върху градовете и регионите
Да бъдеш Европейска столица на културата може да генерира значителни социални, културни и икономически ползи за града. Това може да насърчи градското възраждане, да промени образа на града, да повиши неговата видимост и профил на международно ниво и да увеличи туризма. Инициативата също така има социално въздействие, насърчавайки сближаването и междукултурния диалог, например чрез програми за достъп.
Титлата предлага на градовете възможност да се наложат на картата, да насърчат устойчивия туризъм и да преосмислят своето развитие чрез култура. Въздействието не е само културно, но и социално и икономическо, като се възползват както градът, така и околната област. Някои градове са използвали титлата за регенерация на бивши индустриални зони и за привличане на повишени инвестиции в изкуствата.
Последни победители в конкурса
| Година | Град | Държава |
|---|---|---|
| 2024 | Бодьо, Тарту, Бад Ишъл | Норвегия, Естония, Австрия |
| 2023 | Тимишоара, Елефсина, Веспрем | Румъния. Гърция, Унгария |
| 2022 | Каунас, Еш-сюр-Алзет (Eш), Нови Сад | Литва, Люксембург , Сърбия |
| 2021 | Нови сад | Сърбия |
| 2020 | Галуей, Риека | Ирландия, Хърватия |
| 2019 | Пловдив | България |
Кои са Европейските столици на културата за 2024?
Европейските столици на културата за 2024 година са Бад Ишъл в Австрия, Бодьо в Норвегия и Тарту в Естония.
Над 60 града са били определени като Европейски столици на културата от началото на инициативата.
През 2024 година титлата беше присъдена на Тарту в Естония, Бад Ишъл в Австрия и Бодьо в Норвегия.
За 2025 година избраните градове са Хемниц в Германия и Нова Горица в Словения. Всеки избран град прекарва години в организирането на специални събития, фестивали, изложби и представления за своята определена година. Тези събития показват техните богати истории, разнообразни традиции и културна жизненост на посетители от цяла Европа и света.
Представянето на България в конкурса
България има един град, спечелил титлата Европейска столица на културата, а именно Пловдив през 2019 г. Градът беше препоръчан за българската кандидатура от журито за Европейска столица на културата и беше предпочетен пред кандидатурите на София, Варна и Велико Търново от независими експерти.
Сред другите български градове, които са били номинирани в конкурса, са София, Варна, Велико Търново, Русе, Бургас, Габрово и Шумен.
Тези градове се състезаваха за титлата, като представиха своите културни програми и инициативи в опит да бъдат избрани за Европейска столица на културата.
Инициативата „Европейска столица на културата“ играе значителна роля в подчертаването на културното разнообразие на Европа, насърчаването на чувството за споделено културно наследство и допринасянето за дългосрочното развитие на градовете. Тя предлага на градовете уникална възможност да покажат своите културни активи, да привлекат туризъм и да стимулират социален и икономически растеж.
